Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Доц. д-р Искра Такева: Подводната кинезитерапия – ключова при рехабилитация

Доц. д-р Искра Такева е завършила медицина в Медицинския университет в София. Професионалната си дейност започва през 1998 г. като лекар в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ „Св. Анна“ – София. През 2014 г. работи в ОФРМ на МБАЛ „Доверие“ – София. От 2015 г. и понастоящем е началник на Отделението по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ „Лозенец“. Доц. Такева е специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Преподавател е в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

-Доцент Такева, какви услуги предлага Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в болница „Лозенец“?

– Разполагаме с всичко необходимо като апаратура за провеждане на комплексно лечение при редица заболявания. При нас работят специалисти, преминали курсове за работа с апарати за ударно-вълнова терапия, гуна-фореза, за лечение на лимфедем след операция по повод карцином на гърдата и в малкия таз. Те владеят съвременните техники, използвани в Европа, за рехабилитация на пациенти след трансплантация на черен дроб, бъбрек и бял дроб, както в ранния следоперативен период, така и поддържането им в дългосрочен аспект, рехабилитация на бебета и малки деца. Към клиниката функционира спортно-оздравителен комплекс, разположен в борова гора, където може да бъде продължено лечението на пациентите и да бъдат изготвени програми за поддържане на здравето. Там разполагаме с басейн с полуолимпийски размери, хидромасажна и тангенторна вана, суха и парна сауна, фитнес зала и открити и закрити тенис кортове. Малко физиотерапии в града могат да се похвалят с възможности за провеждане на лечебна физкултура/кинезитерапия под вода, която е ценно допълнение към рехабилитационната програма при пациенти с неврологични и мускулно-скелетни заболявания.

-Кои са най-честите здравословни проблеми, които налагат долекуване чрез рехабилитация?

-Според определението на СЗО, специалността физикална и рехабилитационна медицина включващ превенция, диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, водещи до временни или постоянни функционални увреждания. Физикалната и рехабилитационна медицина обхваща широк спектър от заболявания, което рязко я разграничава от другите специалности, които лекуват определен орган или система, включват специфична възрастова група или прилагат определено умение или технически инструментариум. Физикалната и рехабилитационна медицина използва био-психо-социалния подход и лекува организма като цяло. Разбира се, не изключва медикаментозното и хирургично лечение и е в тясно сътрудничество с другите специалисти. Още от създаването й основната цел е постигането на оптимално „функциониране“ в дългосрочен план. Ето защо е трудно да се изброят най-честите здравословни проблеми, които налагат лечение.

Физикалната и рехабилитационна медицина намира място в трите фази на болестта: остра, подостра и хронична, като последната включва и поддържаща рехабилитация за пациенти с хронични заболявания, която може да продължи през целия им живот. Всяка оперативна интервенция изисква след това възстановяване на пациента. Апаратното лечение осигурява противовъзпалително и противоболково въздействие и се прилага в подострата и хроничната фаза на увреждането, като оптимизира средата за възстановяване на тъканите. Физиотерапията е приложима при много мускулно-скелетни, неврологични увреждания, при някои болести на очите, носа и гърлото, та дори и кожни заболявания. Прилага се при възрасни и обездвижени пациенти. Имаме средства и за профилактика на редица заболявания. Повишаването на защитните сили на организма и устойчивостта към различни заболявания е основен механизъм за въздействие. А ако не може да се повлияе патологията, ще предотвратим възникването на усложнения и ще въздействаме на психиката. Превенцията на заболяванията, поддържането при хронични състояния, както и глобалното насърчаване на здравето придобиват все по-голямо значение във физикалната и рехабилитационна медицина. Те включват насърчаване на физическата активност и насърчаване на здравословно поведение с цел поддържане на максимална функция и избягване на усложнения при увреждащи или прогресивни състояния.

-В края на април бе обявено, че се създава нова клинична пътека за рехабилитация след COVID-19. Как протича курсът на лечение и на кои пациенти се препоръчва?

– Вече се натрупаха доказателства и е ясно, че голяма част от пациентите нямат пълно възстановяване дори месеци след острата фаза на болестта и могат да развият трайна дисфункция на почти всички органи и системи и по този начин да имат много различни симптоми и признаци. Остатъчната симптоматика зависи от възрастта, болничния престой, тежестта на протичане и придружаващите заболявания. COVID-19 изисква мултидисциплинарен подход и мултимодална рехабилитация във всеки етап и трябва да бъде част от цялостното медицинско поведение. Клиничната пътека №267 предвижда лечението на пациенти в стабилизирано общо състояние с наличие на остатъчни явления, представляващи проблеми за здравето и чието разрешаване не може да се осъществи в извънболнични и/или домашни условия. Пациент, преболедувал COVID-19 и с оплаквания, може да постъпи за лечение с направление за хоспитализация с диагноза „Последици след преболедуване от COVID-19“, като представи и епикриза от проведено активно болнично лечение от COVID-19 или настъпили усложнения след преболедуването в рамките на 3 месеца след дехоспитализация, при която са изчерпани възможностите на активното лечение на основното заболяване, усложненията и придружаващите заболявания. Условие за включване на пациент по пътека е отрицателен PCR test/antigen test, отразен в протокола на ЛКК, епикризата или от направен преди хоспитализацията (в случай, че такъв не е отразен в епикризата при дехоспитализация). Специалистът по физикална и рехабилитационна медицина изготвя диагностично-лечебен план. При приемане на пациента извършва клиничен преглед, включващ общ и локален статус с оценка на рехабилитационния потенциал. Съставя индивидуална рехабилитационна програма, съдържаща конвенционални и специализирани методики и средства от физикалната и рехабилитационна медицина, а при показания се включват и други средства от медицинската практика.

При много от пациентите обаче, които не са лекувани в болница, а в домашно-амбулаторни условия с „лека форма“ също се регистрират остатъчни соматични и функционални проблеми. Често изпитват значителна умора, декондициониране, психически проблеми за продължителен период. Това налага необходимостта от рехабилитация, която се осъществява от рехабилитационен екип, ръководен от лекар специалист по Физикална и рехабилитационна медицина.

-Клиниката предлага и речева рехабилитация при деца и при случаите на инсулт или друга мозъчна патология. До каква степен рехабилитацията може да помогне?

– Нарушенията на речта е сериозен проблем при пациентите с мозъчен инсулт. Проблемите в комуникацията биват няколко вида, като в голяма част от случаите се наблюдава картина, богата на говорни нарушения. Говорната терапия осъществяваме по индивидуален план за всеки отделен пациент, паралелно с рехабилитацията на двигателните нарушения. Езиковият терапевт извършва оценка на способността за комуникация чрез различни тестове и въпросници. Събира възможно най-много информация, след което разработва специфични упражнения за преодоляване на симптомите. Прилагаме и словесни игри. Използваме и нови методи за интензивна езикова терапия, които водят до значителни подобрения в реорганизацията на езиковите схеми в човешкия мозък. Обучаваме членовете на семейството да участват в лечението, като овладяват различни методи на комуникация и приспособяване на обстановката, заобикаляща болния. Подобрението в когнитивно-поведенческите затруднения е възможно дори и при тежки случаи, благодарение на свойството на мозъка наречено невропластичност – здрави мозъчни центрове поемат функциите на увредените части от мозъка. Процесът на възстановяване на говорните нарушения след инсулт може да продължи до три години, като най-съществена е работата с пациента в рамките на първата година, когато е възможна спонтанната реституция на мозъка. Ранното започване на терапия увеличава шансовете за благоприятна прогноза.

Проблем е недостигът на специалисти в болничните заведения, които да осигурят говорната терапия. Речевата рехабилитация е специфичен дял от физикалната и рехабилитационна медицина, която не е включена в основния курс на обучение на нашите специалисти, а изисква допълнителна квалификация. Предимството при нас е, че разполагаме с такъв специалист, което прави лечението на пациентите с мозъчен инсулт комплексно, както и при деца с когнитивно-поведенчески проблеми. Необходимо е говорната рехабилитация да се превърне в рутинна процедура в болничните заведения, прилагана веднага след стабилизиране на общото състояние на пациентите с мозъчен инсулт.

-Какви са вашите наблюдения относно личната мотивация и отговорността на пациентите към назначените им курсове?

– Основен принцип в рехабилитацията е активното участие на пациента. От друга страна, в съвременното ни общество очакванията са за постигане на все по-добро здраве и дълъг, пълноценен живот. Това поставя допълнителни изисквания към цялото здравеопазване. С развитието на обществото и с повишената информираност, българските пациенти все повече разбират колко е важна профилактиката на редица социално-значими заболявания. Все по-важно става постигането на по-добро качество на живот, което е основната ни цел. Пациентите с удоволствие приемат физиотерапевтичното лечение и с голяма надежда. Както обичаме да казваме, при нас няма недоволни пациенти.

– При рехабилитация на бебета и малки деца до каква степен от значение е и участието на родителите за успеха на проведеното лечение?

– Рехабилитацията на децата при повечето заболявания в детска възраст е продължителен непрекъснат процес, който не може да бъде осъществяван единствено в рехабилитационните центрове. Ето защо обучаваме родителите като корехабилитатори. Това е наложително особено в ранния период на детското развитие, който е важен за усвояване на всички фундаментални движения, сензомоторното обучение, когнитивните умения и интегрирането им в развиващата се нервна система. Информираме родителите за последователността и етапите в психомоторното развитие на детето и ги обучаваме в изпълнението на редица методи и техники, приложими в домашни условия. При по-големите деца, например с гръбначни изкривявания, родителите са тези, които контролират позата им, изпълнението на упражненията и ги насърчават. Участието на родителите в рехабилитационния процес винаги е задължителна част при лечението на децата.