Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Доц. Радосвет Горнев: Само с Национална здравноинформационна система можем да видим какво ни предстои

Младите лекари да върнат доверието в медицината в България, пожела доц. Горнев

Утвръден хирург и трансплантолог е гост в подкаста на БНР "В центъра на системата" по темата за нивото на българската хирургия

Как се развива здравеопазването по време на политическа криза? Кои са първите стъпки на министър на здравеопазването в редовен кабинет? Защо финансирането на държавните болници е от ключово значение за тяхното дестабилизиране? 

Какви са ползите от пълната реализация на Националната здравноинформационна система?

Ще има ли възраждане на трансплантациите в болница Лозенец?

Защо младите български хирурзи могат да направят успешна карирера и в България?

Защо правилното стадиране при рак на гърдата е от голямо значение на избора на терапия?

Този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" е посветен на хирургията и кризите в здравеопазването.

Той е и продължение на темата за пътя на пациента със злокачествено заболяване.

Доц. д-р Радосвет Горнев - ръководител на Катедрата по хирургични болести, акушерство и гинекология в УМБАЛ „Лозенец“

От разговора ще научите:

• Какво губи здравеопазването по време на политическа криза

• Кои трябва да са първите стъпки на министър на здравеопазването при редовно правителство

• Финансирането на държавните болници и защо те са в неравностойно положение спрямо големите частни болници

• Как се развива съвременната хирургия у нас

• Какво не достига като информация до пациентите и защо те често имат свръхочаквания

• Къде има доплащане от страна на пациентите в хирургичната област и защо все още достъпът до апарата Да Вични не е добър

• Какви са новостите в хирургията и къде има големи постижения

• Как се подхожда при злокачествено образувание на млечната жлеза

• Излекуване или тотален контрол над онкологичното заболяване - кое отговоря на истината

• На какво трябва да бъдат обучени бъдещите млади хирурзи

• За изключителните ползи от провеждането за 11 година на Националната студентска академия по хирургия в УМБАЛ "Лозенец"

• Има ли интерес към специалността хирургия и точно към коя

• Трансплантациите  в УМБАЛ Лозенец"

 

"Всички сфери на обществено-политическия живот, включително и здравеопазването губят по време на политически кризи. В здравеопазването това ще даде отпечатък по-късно, както при предишната голяма криза с коронавируса.

Така че, за нас като медици, решаването на този заплетен политически въпрос час по-скоро е от значение, за да можем спокойно да вършим задълженията си. И да, в европейските директиви е заложено, че здравеопазването от национално значение, но пак казвам, в здравеопазването последиците излизат наяве с известна латентност.  Така че това, което е щета сега, свързано с настоящата обстановка, ще се появи видимо, отчетливо след известно време.

За съжаление неуморимата статистика в медицината показва, че ние сме с едни от най-лошите показатели по отношение на здраве и качество на живот, което е свързано с комлексното лечение на нашите пациенти", каза за БНР доц. д-р Радосвет Горнев - ръководител на Катедрата по хирургични болести, акушерство и гинекология в УМБАЛ „Лозенец“.

"Най-спешните стъпки на министъра на здравеопазването от редовен кабинет е завършването на Националната здравноинформационна система.

Тя трябва да включва приоритетно детското здравеопазване, травматизмът като водеща причина за смърт при млади хора, онкологичните заболявания като част от социално и обществено-значимите заболявания, заедно със сърдечно-съдовите и мозъчните заболявания.

Аз съм сигурен, че всеки един министър на здравеопазването знае тези приоритети, но когато се работи в трудна обстановка, без подкрепа в Народното събрание, където се "коват" законите, а една реформа в здравеопазването не може да бъде осъществена без значителни законови промени, които да имат обществена подкрепа. Националната здравноинформационна система би обезпечила всичко това - за да бъдат видими и съпоставими резултатите и да се види докъде сме стигнали и какво още ни предстои", заяви още доц. Горнев.

По думите на доц. Радосвет Горнев хирургията в България се развива експанзивно и с въвеждане на огромни иновации, които преобръщат представите за хириругията. Това е и миниинвазивната хирургия, лапароскопската, роботизираната и България не се отличава от Европа. Недостатък на нашата система е в организацията, лигистиката и комплексността, особено при онкологичните заболявания.

Заради диспропорции във финасирането на клиничните пътеки достъпът до робота "Да Винчи" не е толкова добър. Затова пък лапароскопската хирургия, която е съпоставима с роботизираната, е широко застъпена у нас, каза още хирургът. Там се реимбурисат доста от консумативите. Миниинвазивната хирургия, която не е безкръвна, става все по-скъпа, а пък обучението в нея изисква много голяма продължителност.

От 16 до 18 декември УМБАЛ „Лозенец“, Медицинският факултет на Софийския университет и Асоциацията на студентите по медицина в България организираха Национална академия по хирургия, насочена към студентите по медицина от цялата страна. По думите на доц. Горнев, инициатор на тази академия, има интерес на младите лекари към хирургията, а те могат да правят успешна кариера у нас, макар че зад граница също са предпочитани, за обеучението им в хирургия тук е комплексно и всеобхватно.

Доц. Горнев припомни, че единствено в УМБАЛ "Лозенец" се извършват от 2004 г. детски чернодробни трансплантации, но също и такива на бъбреци и сърце. Нашата цел е да продължаваме в тази насока - трансплантациите, високотехнологичната медицина, свързана с онкологичните заболявания, с превенция на сърдечно-съдовите и мозъчни усложнения и с тази апаратурна обезпеченост, с която разполагаме в болница Лозенец.

Трансплантациите при деца изискват огромна колаборация с големи европейски центрове, свързани с детското здравеопазване. Това не може да бъде самоцел и без институционалната подкрепа на държавата. Само така могат да продължат всички спрени трансплантации у нас, заяви доц. Горнев.

"Революционно в медицината е това, което е трайно и достъпно за много хора - това е особено важно за онкологичните заболявания - при рак на дебелото чрево, на стомаха, на панкреаса, на черен дроб, на млечната жлеза. Огромният проблем на тези пациенти е лутането между институции и капацитети, с различна възможност за последователност на лечението и постигането на добри резултати...Това е оцеляване вследствие на тежките заболявания и то трябва да е обвързано с добро качество на живот, поясни доц. Радосвет Горнев.

Доц. д-р Радосвет Горнев е специалист по хирургия. Завършил е Медицинския университет в София през 1990 г. Придобива специалност обща хирургия през 1996 г. Последователно специализира във водещи клиники на Александровска болница и Военномедицинска академия в областта на жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, хирургия на панкреас, колоректална хирургия, лапароскопска хирургия. През 2003 г. е стипендиант на Кливланд клиник, САЩ, с ръководител проф. Стивън Уекснер. През 2006 г. придобива магистърска степен по здравен мениджмънт в УНСС, София. През 2010 г. специализира лапароскопска херниопластика в Сьодертале, Швеция. През 2011 г. преминава през курс по чернодробна трансплантация от жив донор в Истанбул, Турция. През 2011 г. участва в индивидуална програма по жлъчно-чернодробна, панкреатична и гастроинтестинална хирургия в Клиничен център в Любляна, Словения. В периода 1991–2008 г. работи като хирург-ординатор в Първа градска болница в София.

От 2008 г. досега доц. д-р Горнев оглавява Клиниката по обща хирургия в МБАЛ „Лозенец“.