Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Доц. Радосвет Горнев, топ хирург в УМБАЛ „Лозенец“: Пациентите се нуждаят от лекарска подкрепа и съчувствие

Доц. д-р Радосвет Горнев е специалист по хирургия. Завършил е Медицинския университет в София през 1990 г. Придобива специалност обща хирургия през 1996 г. Последователно специализира във водещи клиники на Александровска болница и Военномедицинска академия в областта на жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, хирургия на панкреас, колоректална хирургия, лапароскопска хирургия. През 2003 г. е стипендиант на Кливланд Клиник, САЩ. През 2010 г. специализира лапароскопска херниопластика в Сьодертале, Швеция. Има изкаран курс по чернодробна трансплантация от жив донор в Истанбул, Турция. Той е ръководител на катедра „Хирургически болести, акушерство и гинекология“ в Медицинския факултет на СУ. В началото на този месец доц. Горнев получи наградата „Най-любим лекар“ за 2023 г. на церемонията „Балкански медицински Оскар“.

Доц. Горнев, спечелихте награда „Най-любим лекар“ на церемонията „Балкански медицински Оскар“. Какво е усещането да получите точно този приз?

За мен беше огромна изненада и страхотно удовлетворение, защото тази награда ми е присъдена в резултат на много обаждания от пациенти, които са лекувани при нас. Всъщност бях поканен на церемонията, за да връча награда, а в крайна сметка получих може би най-ценната. Това е резултат от много дълъг професионален и житейски път. Имам 42 години трудов стаж, 30 от които съм лекар хирург. Успехите ме изпълват с удовлетворение. Признанието на пациентите е най-голямата награда. Но държа да отбележа, че тези успехи се случват благодарение на добрата колективна работа, с безрезервната подкрепа на колегите и на медицинските ни сестри.

Имате много богат професионален опит. Кои са най-сериозните проблеми, с които се срещате в работата ви?

В последните години хирургията се разви експанзивно и това доведе до качествена промяна във възможностите ни и в резултатите. Но то е съпътствано и с развитие на тежка бюрокрация, свързано със здравноосигурителната ни система и с остойностяването на лекарския труд. Това неминуемо води до тежки дисбаланси по отношение на различните специалности и интервенции, които се наслагват в годините. Може би вече е дошло време да се намери начин да се уравновеси системата, за да може лекарите да работят по-спокойно, а пациентите да получават най-доброто. Държавните болници са гръбнакът на здравеопазването. Те понасят най-голямата тежест на скъпоструващите лечения.

Вие сте и университетски преподавател. Как мотивирате студентите да остават в България въпреки проблемите?

Моя кауза е да давам най-доброто като знания и практически умения на нашите студенти. Мотивацията, от една страна, идва с възпитаването на определени качества, но от друга страна, тя е немислима без финансово обезпечаване. Държавата, обществото, гилдията – ние всички, сме длъжници на младите и би трябвало да направим всичко възможно да стимулираме желанието им да се развиват тук. Повечето студенти искат да се развиват професионално в България, но финансовата принуда отвежда много от тях към Терминал 2. Това се случва от години и го знаем и въпреки това пропускаме възможностите да спрем този процес и съответно да осигурим качествено здравеопазване за в бъдеще. А то зависи именно от младите лекари.

Вие сте имали възможност да се развивате в чужбина, но предпочитате България. Защо?

Спечелих стипендия за продължаващо медицинско образование в Съединените щати и имах щастието да се уча от светила в хирургията като Стивън Уекснер. Това беше изолирана възможност в онези години. Сега младите имат доста по-големи възможности. Софийският университет има двустранни договори с повече от 100 подобни висши учебни заведения, което позволява обучение на наши студенти и млади лекари във всички европейски страни. Убеден съм, че ние не използваме максимално тази възможност. Държавата трябва да отдели финансов ресурс, с който да позволи на тези хора да живеят по-спокойно. Току-що завършилите лекари са млади хора, някои от които вече са създали семейства и имат нужда да живеят относително комфортно. Самото обучение е шест години, след това има пет години специализация – това е доста дълъг период, който младите хора жертват, за да постигнат необходимото ниво на знания и умения. Това трябва да бъде възнаградено от държавата, защото е инвестиция в бъдещето. Медицинският факултет на СУ съчетава точно образование и здравеопазване и там има много потенциал.

Избран сте за най-любим преподавател за миналата година. Освен академичното преподаване на какво друго учите вашите студенти?

Стремя се да ги уча на уважение към колеги, пациенти и близките на пациентите. Хората са много чувствителни, когато имат здравословен проблем, и усещат кога някой ги вижда просто като банкнота и кога някой изпитва истинска съпричастност и емпатия, които са изключително ценни в лечението. Още Авицена е казал, че в болестта сме трима – пациентът, лекарят и болестта, и ако първите двама не са заедно, няма шанс да победят болестта. Но ако лекарят спечели доверието на пациента, успехите са неизбежни.

Преди години заведохте ваши пациенти с рак на дебелото черво на постановката „Синята птица“. Доколко е важна надеждата в едно лечение?

„Синята птица“ на Морис Метерлинк, подобно на бялата лястовица, е надеждата, която води хората напред. Тази постановка на Мариус Куркински беше поставяна в голямата зала на Народния театър, но за съжаление вече не се играе. Относно въпросния случай, тогава успяхме да съберем не само наши пациенти, лекувани в болницата, но и техни близки, журналисти, общественици, дори политици. Сформира се общество, съпричастно към този проблем. Така хората, принудени да живеят с диагнозата колоректален карцином, видяха, че не само има шанс за контрол на заболяването, но и подкрепа. Именно тази подкрепа е изключително необходима, защото тези социално значими заболявания не трябва да са присъда. Шанс за оцеляване има. За лекаря една хирургична интервенция може да е ежедневие, но за конкретния пациент това е сюблимен момент. Когато усетят тази подкрепа, хората много по-лесно се възстановяват и постигат добро качество на живот.

Повечето видове рак обикновено се откриват много късно. Актуална ли е тенденцията хората да не обръщат достатъчно внимание на здравето си?

Този проблем има две страни. Едната е точно тази, която казвате, което е свързано с индивидуалното ниво на здравна култура. От друга страна, е свързан с ангажимента на държавата да извършва скрининг и профилактика, което означава да се откриват социално значими заболявания в стадий, в който няма симптоми и оплаквания. При едно щателно изследване то се установява в ранен стадий, което води до много по-сигурно и качествено лечение. Това трябва да е приоритет на всяко едно бъдещо управление. От Европейския съюз единствено в България, Румъния и Словакия от ЕС няма такива програми, а те дават видими резултати.

В световен план се наблюдава покачване на злокачествените диагнози. Кои са основните причини за това?

Огромните рискови фактори са свързани с околната среда – замърсяване на въздуха, качеството на храната. Огромен проблем е наднорменото тегло, което се наблюдава и при деца, както и тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол. Освен това има доста по-висока разпознаваемост на тези заболявания. Затова съветвам всички хора да повишат двигателната си активност, чист въздух, здравословно хранене – да се прецизира не само количеството, но и качеството на храната. Ограничаване на тютюнопушене и алкохол. Това е основата за по-качествен живот.

Вестник Филтър

24.05.2023