Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Антидиабетните лекарства при чернодробна стеатоза

Неалкохолната стеатозна чернодробна болест е общо понятие, характеризиращо се с повишено натрупване на мастни отлагания (триглицериди) в чернодробните клетки. Те могат да бъдат разделени по тежест на 3 стадия. Най-лекото засягане на черния дроб се нарича чиста стеатоза, по-познато и като омазняване на черния дроб. При по-тежкия неалкохолен стеатохепатит освен мастни натрупвания в чернодробните клетки се наблюдават възпалителни изменения и фиброза (подмяна на чернодробната тъкан с нефункционална съединителна тъкан). Крайният стадий на заболяването се трансформира в чернодробна цироза – нелечимо заболяване.

Рискови фактори за развитие на неалкохолен мастен черен дроб са метаболитен синдром, високостепенно затлъстяване, хиперлипидемията (повишена концентрация на липиди в кръвта), захарен диабет, някои медикаменти (кортикостероиди, синтетични естрогени, антиретровирусни препарати, някои антидепресанти). При неалкохолния стеатохепатит често алармиращите симптоми остават незабелязани от пациента и затова посещението при лекар дълго време се отлага. Оплакванията биха могли да бъдат – умора, отпадналост, тежест или болка в дясно подребрие, покачване на телесно тегло.

Световната здравна организация дефинира затлъстяването като заболяване още през 1948 г., като след 1997 г. започва да се използва индексът на телесна маса (ИТМ) за класификация на степента на затлъстяване. Според данни от 2016 г. броят на възрастните с наднормено тегло надхвърля 2 милиарда. Към момента този брой продължава на нараства, като се очаква до 2030 г. 1 на 5 жени и 1 на 7 мъже да бъдат със затлъстяване. Подобна алармираща статистика се наблюдава и при броя на пациенти със захарен диабет, който нараства с 10 милиона на година, с предполагаемост да достигне 522 милиона през 2030 г.

Мастната тъкан освен познатата енергийна и терморегулаторна функция осъществява и важна ендокринна роля. Нейните клетки секретират редица хормони и биоактивни вещества, вземащи участие в регулацията на нашия метаболизъм. Нарастването на масовото затлъстяване и броят на диагностицирани пациенти със захарен диабет поставят неалкохолната стеатоза на първо място сред чернодробните заболявания в развитите и развиващите се икономики. Именно връзката между тези заболявания и тяхната причина води до все повече проучвания за общото им лечение.

GLP-1 рецепторните агонисти са медикаменти, използвани при лечението на захарен диабет тип 2. Те стимулират секрецията на инсулин от панкреасните клетки в отговор на хранителни стимули и забавят изпразването на стомаха, което значително увеличава времето на ситост при пациентите и намалява риска от ниски кръвни захара – хипогликемии. Освен това GLP-1 агонистите потискат секрецията на глюкагон, намаляват производството на глюкоза в черния дроб и упражняват централномозъчно действие, потискайки апетита. Множество нови проучвания са фокусирани върху действието на GLP –1 рецепторните агонисти и при заболявания на черния дроб. Благоприятно повлияват неалкохолната стеатозна чернодробна болест както чрез общо понижаване на теглото, така и чрез прекия им ефект върху чернодробните клетки. Те подобряват инсулиновата резистентност и намаляват липогенезата (образуването на мастни киселини и триглицериди в черния дроб). Редица анализи показват значителен спад в нивата на чернодробните ензими при 20-седмичен прием на GLP- 1 рецепторните агонисти.

Засега основното лечение на неалкохолния стеатохепатит е свързано с промяна в начина на живот – здравословна диета, понижен прием на мазнини и повишаване на физическата активност. Редукция на теглото със 7–10% е показана да води до подобряване на стеатозата, възпалението и фиброзата и най-вече покачване качеството на живот.

В последните години се провеждат редица проследявания върху различни фармакологични средства за лечение на неалкохолния стеатохепатит, като до момента най-обещаващи са резултатите при лечение с GLP-1 рецепторни агонисти. В някои държави вече са регистрирани лекарства от групата на така наречените „мултипептиди“ към момента с терапевтична насоченост за захарен диабет тип 2 и затлъстяване. Проучвания показват, че представителят Tirzepatide много добре повлиява хормоните на мастната тъкан, чиито нива имат пряка връзка със сърдечно-съдовия риск. С тези данни се очаква да имаме още едно мощно оръжие в лечението на пандемията на метаболитните заболявания, което дава надежда на милионите засегнати пациенти по света.

Д-р Йоана Каменова

Д-р Йоана Каменова завършва Медицинския университет в София през 2023 г. По време на следването си работи в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ „Александровска“. От януари 2023 г. е лекар специализант в Отделението по гастроентерология и метаболитни заболявания на УМБАЛ „Лозенец“ под ръководството на д-р Герасим Темелков и д-р Десимира Миронова.

вестник Филтър
11.04.2023